НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Е НА ПЪТ ДА СЕ СТОПИ С

...
 НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Е НА ПЪТ ДА СЕ СТОПИ С
Коментари Харесай

Доц. д-р Бърдаров: Възможен е демографски рестарт с комплекс от мерки и ефективни здравни политики


 НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Е НА ПЪТ ДА съдебна експертиза СТОПИ С ЕДНА ТРЕТА ДО 2050г. 

Демографът и публицист доцент доктор Бърдаров се причислява към апела на учени и специалисти за търсене на решения за справяне с демографската рецесия у нас посредством по-ефективни здравни политики за възстановяване на здравния статус на българите и понижаване на вредите от рисковите фактори за здравето - алкохол, тютюнопушене, нездравословно хранене и несъразмерна приложимост на цифрови устройства.

България е изправена пред тежка демографска рецесия и има нелогично и скандално висока обща преждевременна смъртност. Ако не се вземат незабавни ограничения, популацията на страната ни се чака да намалее с 34% до 2050 година, а 70% от територията на страната ще се трансформира в „ демографска пустиня “. Данните са част от разбор на ръководителя на катедра „ Социално-икономическа география “ към Геолого-географския факултет в СУ „ Св. Климент Охридски “  доц. Георги Бърдаров, и бяха показани на 18-ти януари в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ като нов принос към на ПанЕвропа. 

В своя Принос към отчета доцент доктор Бърдаров e безапелационен: „ Нужни са ефикасни ограничения за възстановяване на здравето, образованието и благосъстоянието още в този момент, с цел да може се промени демографската картина в бъдеще – след 5, 10, 15 години. “ 

Съвременен взор към демографската рецесия в България

България от дълги години е водеща по смъртност в цяла Европа, само че към днешна дата към този момент сме даже преди всичко по смъртност в света. Населението на страната ни ще намалее с 34% до 2050 година, демонстрират планирани данни, изнесени от доцент Бърдаров.

Според него най-големият демографски проблем на България не е раждаемостта, тъй като коефициентът на плодовитост е непосредствен до междинните за Европейски Съюз, а е в рекордните данни за преждевременната смъртност и продължителността на живота. Имаме най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз (74.3 г.), дружно с най-застарялото население. Смъртността е най-висока в Северозападна България, където досгига до скандалното 51% в някои села, които могат да се нарекат „ демографски пустини “.  Според Бърдаров, в случай че не се вземат ограничения, през 2040 година близо 70% от територията на България ще се е трансформирала в „ демографска пустиня “, което значи, че ще има територии в умерените ширини, на които макар най-хубавите условия за живот и стопанска активност, ще живеят под 10 души на кв. км. 

Как да обърнем демографския тренд



Доц. доктор Бърдаров предлага 7-компонетен метод за адресиране на рецесията. Той е оптимист и е безапелационен - демографски рестарт е вероятен – с комплекс от ограничения в разнообразни сфери и в най-много в областта на здравето на популацията, обвързвано с рисковите държания. Убеден е, че е химера да забраним и да спрем нездравословните привички, а по-скоро би трябвало да имаме вяра в други възможности, които са научно-обосновани и ще доведат до понижаване на здравните последици от рисковите за здравето фактори. 

Като демограф, държавник и човек напълно поддържам концепциите, застъпени в, че цялостното очистване на рисковите държания в средносрочен или дълготраен проект е нереалистична цел. Но „ научно потвърдените подходи за понижаване на вредата от нездравословните привички, наред с профилактиката и предварителната защита на заболяванията, са по-добрият път, вследствие на което може да се адресира ранната смъртност у нас и да се обезпечи живот в по-добро здраве на популацията в дейна възраст “, споделя в отчета си доцентът. 

Ключовият метод: Намаляването на вредата от рискови фактори 

 „ Лекари и здравни експерти все нямат нужното време за това, само че би трябвало да поставим старания да променим картината с нездравословните привички, които са с високо равнище на риск за незаразните заболявания “, съобщи проф. Борислав Георгиев, шеф на клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница и един от създателите на отчета.



Некачествената храна, неналичието на профилактика, обездвижването и затлъстяването, цифровата взаимозависимост, напрежението, алкохола, цигарите - оправянето с всички тези нездравословни привички и рискови държания са ключът към това да не се превърнем в „ демографска пустиня “. Това са рискови фактори, които подценяваме, а те в действителност убиват 7 от всеки 10 души в света.

54.5% от случаите на гибел през 2022 година се дължат на сърдечно-съдови болести (48%) или други неочаквани случаи (6.5%). Според разбора на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, 29% от смъртността, провокирана от тях, се дължи на нездравословно хранене (при 17% за ЕС), 18% се дължи на тютюнопушене (при 17% за ЕС) и на алкохол 7% (при 6% за ЕС).  В същото време опитът демонстрира, че даже след прекаран инфаркт, пушачите не се отхвърлят от цигарите или в случай че го създадат – се връщат към навика скоро по-късно.

„ Имам пациенти, които пушат по 3 кутии дневно, и даже след отрязване на крайници, не можем да ги откажем. Спирането от през днешния ден за на следващия ден е невероятно, само че изследванията демонстрират, че бездимните устройства могат да усилват вероятността от отричане от тютюнопушенето “, добави проф. Борислав Георгиев. „ Хората не познават добре рисковите фактори, нямат информация и упрекват за здравословните си проблеми главно напрежението “, счита кардиологът.  

„ Когато приказваме за пушенето, би трябвало да имаме поради нещо извънредно значимо - пушачите живеят със фамилиите си, с децата си и те стават пасивни пушачи. При тютюнопушенето има вторично и третично пушене – третично е когато нездравословните субстанции в дима попиват в пода, стените, килимите. Ако прекъсването на цигарите е невероятно, прекосяването към други възможности без горене, където се генерират по-малко нездравословни субстанции, е в изгода за близките и публичното здраве “, счита и проф. Георги Момеков, ръководител на Българското научно сдружение по фармация и началник на катедра „ Фармакология, фармакотерапия и токсикология “ в Медицинския университет в София, който също е измежду създателите на отчета.

Колкото до алкохола, проф. Момеков предлага понижаване на седмичния банкет на чист алкохол. „ В седмицата би трябвало да има повече дни без алкохол в сравнение с такива с банкет, да се употребяват 1-2 питиета. “  

Данъци и здраве



Според здравния икономист Аркади Шарков, нивoтo нa дaнъчнoтo oблaгaнe би трябвало дa oтpaзявa нивoтo нa pиcĸa, с цел да се cтимyлиpa пpeминaвaнeтo ĸъм пo-мaлĸo вpeдни пpoдyĸти. В Германия има по-ниско данъчно облагане на по-ниско алкохолните питиета - бира и вино. Това е и ролята на акцизът – да повлияе на един вид държание, което е нездравословно, поради избран тип стока. И точно посредством диференцирано данъчно облагане на друг вид артикули по вредност, групи от популацията могат да бъдат ориентирани да използват повече една стока или да не я използват, уточни от своя страна Аркади Шарков, също с принос в отчета на ПанЕвропа.

„ Това се отнася и за цигарите и новите бездимни други възможности. Aĸцизнaтa пoлитиĸa, ĸoятo oтчитa cтeпeнтa нa вpeднocт нa вceĸи oблaгaeм пpoдyĸт, мoжe дa cтимyлиpa пpoмянa в пoтpeбитeлcĸoтo пoвeдeниe чpeз пpeнacoчвaнe oт нaй-виcoĸo pиcĸoвитe пpoдyĸти ĸъм пo-ниcĸo pиcĸoвитe нaлични aлтepнaтиви. “

 Храненето

Храненето на българина е много влошено, затлъстяването е новата пандемия, само че тя е победима, оптимист е и проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог и епигенетик, и също един от създателите на отчета.

Според нея медицината и науката напредват извънредно, а в това време се борим с много банални рискови фактори за нашето здраве - като затлъстяването да вземем за пример. Прогнозите са 60 % от популацията на света да бъде затлъстяло в идващите 30 години. Намалената дълготрайност на живот и увеличената смъртност са резултат от точно този метод на живот, по тази причина трябват незабавни и работещи ограничения.

Според проф. Георгиева, учените и медицинските специалисти у нас могат да се оправят с хроничните, незаразни болести посредством предварителна защита и профилактика, както и когато има добра начетеност и връзка на здравословния метод на живот. 

Зависимостта от цифровите устройства – телефони и екрани 



Намаляване на часовете пред цифровите устройства ще понижи вредите върху менталното здраве на децата ни, счита и различен съавтор на отчета „ (не?) ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ “, психологът Детелина Стаменова. 

„ Колкото по-късно децата имат достъп до електронни устройства, когато спрем да ги храним, до момента в който гледат YouTube, колкото повече спортуват и прекарваме време с тях, вместо да ги оставим с телефона, толкоз по-малко ще бъде вредата за тях и по-голяма изгодата за здравето им “, поучава Стаменова.
 
*Докладът „ (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ “ е част от самодейността на ПанЕвропа, която сплотява  водещи български учени, лекари, здравни и стопански специалисти в поддръжка на смяна на досегашните остарели и неефективни политики с настоящи на съвремието и потвърдено ефикасни подходи за адресиране на най-разпространените рискови фактори, виновни за хроничните болести на популацията. Авторите на отчета показват способи и подходи за понижаване на вредата от алкохола, тютюнопушенето, нездравословното хранене, заседналия метод на живот и несъразмерна приложимост на цифрови устройства, защото тези нездравословни привички са се трансформирали в непрекъснат метод на живот на българите от години.

Подходът за понижаване на вредата към този момент е част от признатата на 13 декември предходната година „ Резолюция за битка с незаразните заболявания на Европейския парламент “, където е записано, че „ политиките за понижаване на вредите и първичната и вторичната профилактика на болесттите могат да понижат разпространяването на незаразните болести с до 70%.

След разпространяването на научните данни в отчета в края на 2022 година през май 2023 година 10 научни сдружения в България взаимно с Министерството на здравеопазването се сплотиха към  Консенсус, обобщаващ насоки и рекомендации за понижаване на вредата от поведенческите рискови фактори като допълнение към дейностите по тяхното ограничение и надзор за възстановяване на здравния статус на популацията. 

Последвайте канала на
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР